Свръх звезди

Неутронна звезда се ражда от експлозията на свръхнова, която компресира ядрото на умиращата звезда- с маса по голяма от тази на Слънцето- във топка с диаметър размерите на малък град. Една стъпка преди да се превърнат във черна дупка, неутронните звезди са най-плътните обекти във Вселената. Само една чаена лъжичка от повърхността на пулсар тежи няколко милиона тона на земята. През 2005 учени откриха залпове от гама лъчи излъчващи толкова светлина, колкото 100 000 трилиона слънца- и решили 35 годишна мистерия. Когато две неутронни звезди се сблъскат при скорости на десетки хиляди километра в секунда, те излъчват гама-лъчеви фойерверки.

Звезден грохот

Звездотресението се смята за разпокъсване на повърхността на неутронна звезда, което много прилича на земетресение тук, на Земята. През 1999 г. астрономи идентифицирали тези изблици като причина за гама-лъчи и рентгенови лъчи, идващи от неутронни звезди. Прогнозирането на тези мощни залпове остава загадка. Наскоро Джон Мидълдитч от лабораторията на Лос Алсмос и неговият екип установи, че за определен тип въртене неутронната звезда наречена „пулсар“ времето до всяко следващо звездотресение е пропорционално на последното.

Звездни плеади

Звездните групи са съставени от много звезди, които се развиват в същото време. Някои съдържат няколко десетки звезди, и други много милиони звезди. Някои звездни купове могат да се видят с невъоръжено око, като най-известната Плеадес клъстър е в съзвездието Телец. Звездите се формират в един регион, но защо някой от тях се скупчват на клъстъри все още е загадка.

Звездни трупове

Магнетарите са плътни неутронни звезди, тип звезден труп с магнитно поле милиарди пъти по-силно от всеки съществуващ магнит на земята. Те изхвърлят сноп от рентгенови лъчи на всеки 10 секунди с един случаен гама-лъчев взрив. Те не са били класифицирани като отделен тип звезда до 1998 г., почти две десетилетия след тяхното издайнически светлинно шоу, когато за първи път са забелязани. През 1979 девет космически кораба наблюдават изпускане на радиация, равна на енергията на Слънцето изпускана за период от 1000 години, идваща от локация от остатък на супернова наречена  N49.

 

Диаманти в небето

Когато една звезда с масата на нашето Слънце използва ядрената си гориво, тя изхвърля голяма част от външните си слоеве, за да остане само едно много горещо ядро наречено Бяло Джудже. Учени спекулират, че в дъното на бяло джудже под 31 мили дебела кора е кристализирал въглерод и кислород, подобно на диамант. И през 2004 г., те открили, че белите джуджета близо до съзвездието Кентавър, BPM 37093, са направени от кристализиран въглерод тегло 5 милиона трилиона трилиона паунда. В диаманти може да се каже че това е 10 милиарда трилиона трилиона карата.

П.С. предпоследната дума не е грешка!

Звездни мистерии

За много Stargazerи, нощното небе може да изглежда като фон от много и еднакви блещукащи светлини. Но всъщност милиардите звезди, които съставляват Вселената са разнообразни и пълни с измъчени чудеса. От звездни фойерверки, причинени от експлозии на свръхнови до невидими черни дупки, астрономите се постоянно се чудят как звездите работят и това, което прави всеки сорт уникален.

 

Много загадки остават, обаче.

 

Планетата Земя си има двойник !

 Астрономи откриват планета, близък братовчед на нашата в звездна система Кеплър 186. Тя се намира на около 490 светлинни години от Слънчевата система. На повърхността на новооткритата планета вероятно има вода и атмосфера, подходящи за живот. Кеплър 186ф е с диаметър 1,1 пъти по голям от земята, а земното притегляне е 10,1 джи. Звездата около която се върти е червено джудже, което е неколкократно по-малко и по-студено от нашето слънце. За сметка на това планетата спътник се върти около центъра на системата в радиус един Меркурий, което позволява на Кеплър 186 (неговата звезда) да поддържа подходяща и постоянна температура със стойности, вероятно малко по-ниски от земните. На планетата братовчед са й нужни точно 186 дни за да се завърти около слънцето си, което ни подсказва и резки температурни амплитуди. Това е вероятно най-близката възможност от Слънчевата система за колонизиране с подходяща основа за живот.